ЛОРА КАРАВЕЛОВА

Лора Каравелова

/8.11.1886-30.11.1913/

На 21 август 1906 г. Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова, дъщеря на видния политик Петко Каравелов, който освен, че е брат на писателя Любен Каравелов, е бил и четири пъти министър-председател на България. Запознанството между двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир и въпреки че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия приятел Петко Тодоров – Мина, изследователите на символиста са категорични, че творецът е силно привлечен от Лора още от тази първа среща. Лора Каравелова е млада, красива и добре образована. Тя учи в чужбина – първо в католическия пансион "Нотър Дам дьо Сион" в Париж, а по-късно в Антверпен, Белгия. Пребиваването и извън България я среща със западните ценности и изостря свободния й дух. Според много от съвременниците на Лора обаче животът иззвън пределите на родина поражда у нея и разкрепостенно поведение, което при прибирането и у дома се сблъсква с все още патриархалното в по-голямата си част българско общество.

Преди да се увлече по Яворов, Лора преживява доста любови и има връзки с други известни мъже. Известна е авантюрата й с дипломата Петър Нейков. За нея той казва: "Тя беше жизнерадостно същество. Искаше да живее като Ибсенова героиня, но беше несъмнено по-категорична от Нора. Не я задоволяваха материалните наслади, които можеше да й даде животът. Винаги търсеше нещо извън осезаемото щастие на часа. Поетична и романтична природа, тя прецеждаше чувствата си през особено сито, по мярката на силно развит художествен усет." Яворов е силно запленен именно от пламенната натура на Лора и нейната открита индивидуалност... и разбира се от красотата й. За привличането, което поетът изпитва към Лора още от пръв поглед, свидетелства и едно от най-големите му лирически постижения – стихотворението "На Лора", което той датира:

"Драгалевски манастир", август 1906 година:

"...Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена;

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...."

Според изследователи Лора също е заинтригувана от великия поет, но взаимният им интерес няма развитие от една страна заради любовта на Яворов към Мина, а от друга заради намесата на майката на Лора - Екатерина Каравелова.

Тя открито не харесва Яворов и години по-късно ще сподели: "Когато седнахме на трапезата, за пръв път го видях в анфас. Той беше грозен: дебели синкави устни жълто-зелено лице. "Бялото" в очите му беше жълто. До него бе седнала Лора – тогава 18-19-годишно момиче. Тя току-що разцъфваше и беше много хубава..." Екатерина Каравелова е убедена че дъщеря й заслужава някой по-добър кандидат. Майката на Лора успява да намери такъв в лицето на д-р Иван Дрянков - млад деец на Демократическата партия и секретар на Търговската камара в Русе, за когото принуждава дъщеря си да се омъжи. Въпреки че Лора силно се противопоставя на идеята за брак, тъй като е все още привлечена от Яворов, майка й надделява и така Лора и Иван Дрянков си казват заветното "да" през 1907 година. Съвсем очаквано бракът не е щастлив, доказателство за което е писмо на Лора до нейна приятелка, в което тя споделя: "Ний нямаме нищо общо, нищо, което да ни свързва, той мрази всичко, което аз обичам." Женитбата не спира Лора и Яворов усилено да си кореспондират. Младата Каравелова дори отива в Париж да подкрепи Яворов, когато Мина умира. Въпреки че след смъртта на Мина пътят към сърцето на поетът е вече свободно, Лора и Яворов не се събират веднага. Повече от година те дружат, но не разкриват чувствата си един към друг. Предполага се, че двамата се обясняват в любов един на друг чак на 1 септември 1911 година, когато символистът посещава Лора в дома й. Лора и Дянков се развеждат през през юни 1912 г. Тъй като раздялата е по вина на Лора, духовният съд нарежда тя "да остане в безбрачие две години с право на ходатайство през това време до Светия синод за съвършено опрощаване на наложеното й безбрачие". Въпреки това само няколко месеца по-късно, а именно на 19 септември 1912 година, Яворов и Каравелова се венчават, а само дни след сватбената церемония поетът тръгва да се бие за освобождението на Македения. Именно тези дни, в които са разделени, са най-щастливите от краткия им брак, продължил малко повече от година. Писмата, които си пращат докато са разделени са доказателство за това. Той я нарича "Лоричка", "мила женице", пише й, че я "целува хиляда пъти"... Тя му отвръща с "мой Яво", "мой мили, скъпий, единствений!", моли за прошка, "задето не умея да те обичам по-хубаво". Лора с нетърпение чака завръщането на Яворов, обзавела е апартамента им на ул. "Раковски" 126, а големият й копнеж е да се грижи за него и да му угажда, докато той пише творбите си.

За жалост животът им не се развива толкова идилично, колкото си го представя Лора. Малко след пристигането на поета в София скандалите между него и съпругата му започват. Причината за честите и бурни караници е силната ревност на Лора. На 29 ноември именно след един такъв скандал, по думите на Яворов, Лора се гръмва с пистолета му в гърдите. Символистът пък опитва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасен от перспективата да живее без любимата си. Кървавата драма в Яворови "подпалва" столицата. Благодарение на пресата повечето софиянци са убедени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Приятелите му отхвърлят тази версия. Междувременно поетът е не само заклеймен от обществото, но и прогресивно ослепява в следствие на неуспешния му опит да сложи край на живота си. Срещу Яворов започва срамно дело за убийство и въпреки множеството доказателства за невинността му той е признат за виновен. Това в комбинация с ослепяването му напълно отчайват поетът.

Загубата на надежда и желание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров: "Ти знаеш ли, че днеска паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И трябва да е било забавна картина за минувачите: виждам ги как се хилят... Нищо не чакам! Ти само кажи искаш ли да ми помогнеш да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да протягам ръка за милостиня от публиката, която излиза от представление. Аз пак те моля: дай ми от твоите най-сигурни средства - да свърша със себе си... Не, не, ти не разбираш. Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си само ако се убедя, че ме чака пълно ослепяване." Четете още: Любовта на известните: Яворов и Мина Тодорова Пейо Яворов и Лора Денят на самоубийството на Яворов е припомнен от журналиста Пенчо Ковачев, който подробно разказва хронологията на действията. 16 октомври 1914 г. Четвъртък е. Братът На Яворов Атанас отива на лекции. Останал сам, поетът най-напред заключва стаята си. Пълни чаша с вода и изсипва прахчето отрова. Ляга на кушетката на брат си и изпива чашата. После налапва дулото на револвера... Години по-късно журналистът Христо Бръзицов записва спомените на хазяйката на Яворов Манчева: "Поетът беше на кушетката, потънал в кръв. Оставил бе няколко писма. В едното, до нас, се извиняваше, че ни създава неприятност... Милият! Често си говорехме туй-онуй. Питахме го: Как е възможно човек с неговото сърце да е революционер. А той ни отговаряше с дълги разкази: че се е смилявал над заловен неприятел и го е превръщал с доброта в приятел; как забранявал да бъдат убивани стари хора, деца и изобщо - невинни хора; как се отвращавал от кръвта..." А ставайки рано всяка сутрин поетът запалвал цигара и започвал да им разказва за Лора.

Сънувал я всяка нощ...